Обичам те, Марине! Не ме е страх да го кажа и искам всички да го чуят!
Много, страшно много ми липсваш, а откакто не се чуваме и виждаме не съм същата.
Ти постъти, както би постъпил джентълмен и уважаващ себе си мъж и нищо не мога да искам от теб, а и няма в какво да те упрекна, а колко по лесно  би било по-лесно за мен!
Може и да си разбрал, но ще ти го напиша и аз - приеха ме медицина.
Сега съм по-близо до теб от когато и да било, но какво от това!
Липсваш ми! Болезнено ми липсваш!
Обичам те!